Преди  около  четиридесет   години  един  от  нас,  двамата  автори,  след  като  беше  вече  защитил  първата  си  докторска  дисертация на тема „ИСТИНА и НАУЧНО  ТВОРЧЕСТВО“,  в  продължение  на  пет  години  се  занимаваше  само  с  изследователско  четене  на Хегел  и  на  Вехтия  библейски  завет.  А  Библията,  между  впрочем, официално съвършено  недостъпна  по  това  време,  беше  купена  от  гардеробиера  на  Военния  театър  Любчо  от  селото  на  поп  Андрей  Медковец за  една  цяла  месечна  журналистическо-редакторска  заплата.  Тази  Библия  пък  се  оказа  нявгашната  семейна  Библия  на  възрожденския  Котелски  род  Хаджиматееви,  духовен наследник  на  Софроний  Врачански...

               Като  резултат  от  петгодишното  изследователско  четене  на  Хегел  беше  съставен  нещо  като  речник  на  неговия  език  в  размер  на  триста  машинописни  страници. 

               Но  тук  ние,  разбира  се,  няма  да  правим  представяне  на  речник  върху  езика  на  Хегел.  Тук  ще  разясним    накратко  и  схематично  в какво се  изразява ОРИГИНАЛНОСТТА   във    философското  мислене  на  Хегел,  която  оригиналност  го  издига  до  създаването  на  една  гениална  философска  СИСТЕМА  чрез  прилагането  на  един  гениален  МЕТОД.

           От  заглавието  на  нашата  книга  е  ясно,  че  ние  сме  си  поставили  като  СВРЪХзадача  да  изследваме  същността на  ЧОВЕКА  в   битието  му  на  СИСТЕМА,  в рамките  на  която  фундаментално  значение  имат  ПРИНЦИПИТЕ, формулирани  чрез  категориите    САМООРГАНИЗАЦИЯ,    САМОЗАПАЗВАНЕ,  САМОУПРАВЛЕНИЕ,  САМОРАЗВИТИЕ.    

           Този  проблем,  между  впрочем,  съвсем  не  е  нов  за  нашия  досегашен  изследователски  път.  Единият  от  нас,  двамата  автори, професор  Здравко  Дунов, е  публикувал  вече  монографията  „ЗАГАДКАТА на  ВЕЛИКОТО  НАЧАЛО. Философски   очерк  върху  произхода   на  човека“,  С.,  1985,   монографията „ФИЛОСОФИЯ на  ВЛАСТТА“, С., 2004,  както  и  десетки  студии  и  статии.  Другият  от  нас,  двамата  автори, професор  Снежана  Георгиева Найденова-Дунова, е  публикувала  монографията  „ХРИСТИЯНСОЦИАЛЕН  МОДЕЛ  на  ИКОНОМИКАТА“, 2004,   монографията  „ОБЩЕСТВО  на  РАЗУМНАТА  ДОСТАТЪЧНОСТ. Рационалното  общество“,   2012,  както  и  десетки  студии  и  статии.

               Защо  разбирането  и  анализът  на  ЗНАЧЕНИЕТО и  СМИСЪЛЪТ  на  понятието  СИСТЕМА   трябва  да  започне  с  разбиране  и  анализ  на  СМИСЪЛЪТ  и  ЗНАЧЕНИЕТО  на  понятието  ЧОВЕК  като   СИСТЕМА?

                Поради  две  основания.

                Първото  ОСНОВАНИЕ  се  заключава  в  обстоятелството,  че  терминът  ЧОВЕК,  който  всеки  от  нас,  хората,  употребява  едва  ли  не  с  абсолютна  убеденост,  че  знае  за  какво   говори, в  действителност  продължава  да  бъде  - с  изключение  на  Хегел -  просто   термин  за  обозначаване  на  емпирично  констатируеми качества  и  свойства,  а  отвори  ли  се  дума  за  МИСЛЕНЕТО  и  душата, започва  пълна  мистификация.

                  В   планетарен  мащаб  продължават  съвместно  да  битуват коренно  противоположни  интерпретации  относно  същността  и  генезисът  на  ЧОВЕКА,  като  се  тръгне  от  идеята  за  Божието  сътворение,  мине  се  през  еволюционната  хипотеза,  според   която  ЧОВЕКЪТ  е  произлязъл  от  някакъв   вид  маймуна, или  пък  се  въздигнем  до  кацналите  от  небето  извънземни  наши  предшественици.

                    Спор  няма -  строежът  и  функционирането  на  човешкото  ТЯЛО  са  вече  достатъчно  добре  изследвани  и  опознати,  а  знанията  впечатляващо  се  прилагат  и  в   медицинската  практика.

                     Ами  душата?  Ами  съзнанието,  мисленето, паметта, въображението,  чувствата,  волята  на  човека?

                    Второто   основание,  поради  което  разбирането  и  анализът  на  значението  и  смисълът  на  термина  СИСТЕМА  трябва  да се свърже  с  разбиране  и  анализ  на  ЧОВЕКЪТ  като  СИСТЕМА,  се заключава  в  обстоятелството,  че  съществува  консенсусен  принцип,  съгласно  който   СИСТЕМАТА  се  саморазкрива  най-добре  в  нейната  най-висша  форма  на  съществуване,  тоест   при  ЧОВЕКА.       

                        И   така  -  нека  започнем  прибилижаване  къв  отговор на  простия въпрос - що  е  СИСТЕМА?

                    Първо:

                    Тук  най-напред    следва  да  се  каже,  че  светът  като  цяло,  СВЕТЪТ  изобщо  притежава  битие  като    ХОМОКОСМИЧЕСКА  СИСТЕМА.  Това   е  постулат,    който  е   резултат  на  цялостното  развитие  на  общочовешкото  мислене  и  познание.  Който -  и  ако - не    схваща  този  постулат,  няма  път  към  адекватно    разбиране  на  света  и  човека. 

                       Второ:

                 Както  вече   отбелязахме  по-рано,  понятието  СИСТЕМА  притежава  ТРОИЧЕН  смисъл  и  значение  поради  обективното  обстоятелство,  че  СИСТЕМАТА   се  САМОорганизира  и   функционира  върху  ТРИ  фундаментални  ПРИНЦИПА -  САМОорганизиране,  САМОзапазване,  САМОуправление.   Тази  ТРОИЧНОСТ  

 се  утвърждава и   в  ТРОИЧНОСТТА  на  християнския  Господ,  която  ТРОИЧНОСТ  пронизва  цялата  християнска  цивилизация,  философия,  култура,   изкуство  и  наука.

                   Понятието  СИСТЕМА  притежава  смисъл  и  значение,  които  се  разкриват  само  при  разбиране  на  необходимостта  от  анализ  на  едновременното  съ-съществуване  и  перманентна взаимна  връзка  между  ТРИТЕ  ПРИНЦИПА   на  системата    по  същия  начин,  по  който  християнския  Господ  е  Бог-Отец, Бог-Дух,  Бог-Син. Ако  ние,  например,  конкретно  анализираме  ситемата  ЧОВЕКЪТ  като  РОД,  то  задължително  трябва  да  схванем  съществуването  в  единство  на  ТРИ  поколения – дядо,  син,  внук;  баба,  дъщеря,  внучка.

                 Ако  се  насочим, да  кажем,  непосредствено  към  средното  поколение -  СИНЪТ,  то  ние  задължително  ще  го  видим  като  син  на  своя  баща,  но  и  като  баща  на  своя  собствен  син.    

                Това  е  ПРИНЦИП  при  анализа  на  ВСЯКА  система.  Тази  система  неизменно  е,  от  една  страна,  ПОДсистема  на  друга  система  и,  от  друга  страна,  самата  тя  съдържа  подсистема  или  подсистеми.

                 Трето:

                Системата  е  САМОорганизирана или САМОорганизираща  се  ЦЯЛОСТНОСТ  от   ЕЛЕМЕНТИ  /но  НЕ  цяло  от  части/,  която  притежава  ВХОДОВЕ  и  ИЗХОДИ  за  потоците  от  ВЕЩЕСТВА,  ЕНЕРГИЯ,  ИНФОРМАЦИЯ,  които  влизат  през  входовете,  съхраняват  се,  преработват  се,  превръщат  се  в   нещо  друго  на  самите  себе  си  и  се  подават,  излъчват,  предават  чрез  ИЗХОДИТЕ  на  СИСТЕМАТА.

                Четвърто:

                 Системата  е  САМООРГАНИЗИРАНА  /САМОорганизираща  се/  цялостна  СТРУКТУРА,  която  се  САМОпоражда  и   САМОразвива  чрез  действието  и  на  трите  основни  принципа,  но  единият  от  тях  може  да  доминира  и  реално  доминира  над  останалите  два  принципа.

Четвърто:

Най-сложният  и  най-трудният  проблем  в  изследването  на  СИСТЕМАТА,  това   е  проблемът  за  нейната  САМООРГАНИЗАЦИЯ,  за  иманентният  генезис  на  СИСТЕМАТА.  Днес  човекът  е  създал  удивително добре функциониращи  системи,  приближаващи  се  към  безпогрешност.  Работата  е  там,  че  автентичният  проблем  е  друг – автентичният  проблем  е  в  това,  как  се  е  самаорганизирал  и  как  се  е  самосъздал  създателят  на  днешните  сложни  системи.

              Дори  БОГЪТ-ТВОРЕЦ  на  всичко,  дори  ВСЕмогъщият,  ВСЕзнаещият  и  ВСЕможещият  Бог  ни  е  открил  как  е  сътворил  света  и   човека,  но  е  премълчал  как  е  сътворил  самият  себе  си.

               Пето:

               Постулатът,  че  всяка  действителна  СИСТЕМА съществува  върху  основата  на  ТРИ  фундаментални  принципа  - САМОорганизиране /Каузален  метод  на  мислене/,  САМОсъхранение  /Телеологически  метод  на  мислене/ и  САМОуправление    /Системно-диалектически  метод  на  мислене/означава,  има  за  свое  следствие  това,  че  всяка  действителна  СИСТЕМА,  в  битието си на      ФУНКЦИОНИРАЩА  СТРУКТУРА,  е  ЖИВА  или – съвсем точно  казано – ИНВАРИАНТНА,  БЕЗРАЗЛИЧНА  спрямо  състоянията  ЖИВОСТ  и  МЪРТВОСТ  на различните  си  сътояния  и  елементи. 

                     Развитието на  философията  и  науката изисква  да  преформулираме  своя  критерий  за  отношението  между  ЖИВОСТ  и  МЪРТВОСТ,    да  престанем  да  делим  света  на  СУБСТАНЦИАЛНО  жив  и  СУБСТАНЦИАЛНО  мъртъв  свят  и  да  разберем,  че  ЖИВОТО  и  МЪРТВОТО,  казано  още  по-прецизно,  че  ЖИВОСТТА  и  МЪРТВОСТТА  са  СЪСТОЯНИЯ  на   СИСТЕМИТЕ,    а  не  характеристики  на  веществата,  на  органичните  и  неорганичните  химически  съединения.

             СВЕТЪТ  в  своята  СИСТЕМНОСТ,  светът  като  ХОМОКОСМИЧЕСКА  СИСТЕМА  е колкото  МЪРТЪВ,  толкова и ЖИВ,  защото  перманентно  пребивава  в  СЪСТОЯНИЕ  на  ЖИВОСТ  и  в  състояние  на  МЪРТВОСТ.

               Хората  нямат  никакви  затруднения  да  схванат  и  ежедневно-емпирично  се  убеждават  в  това,  че  живото  умира  и  се  превръща  в  мъртво,  но  никак  не  им  е  толкова  лесно  да  схванат  и  да  разберат  обратният  процес  -  преминаването  на  мъртвото  в  живо.