И   понеже   полинуклеотидните  вериги  в  родителската  ДНК-молекула са две, то около всяка от тях се формира самостоятелна и цялостна молекула, а оттам и две нови клетки.
Всичко това, което ние възпроизведохме  преди малко, се отнася до така нареченото размножаване посредством деление на вирусните или бактериалните клетки. Това размножаване посредством деление представлява един съвършено точен, може да се каже, до фантастичност точен процес.

                            Но въпреки неподражаемата си точност процесът периодично и циклично дава засечки; появяват се МУТАНТНИ ВИРУСИ и МУТАНТНИ БАКТЕРИАЛНИ КЛЕТКИ, в които родителската генетична информация е изменена.
Образно бихме представили процеса така:
В съвършено и гарантирано стерилна, но благотворна за една отделна клетка среда се поставя наистина само една клетка. За наблюдателя чрез и при спектралния анализ това е една, да кажем, червена точка в тъмното фоново пространство на средата.

                            След приблизително тридесет минути изведнъж точките стават две, после четири, осем и така нататък... Наблюдателите в началото им доскучавало и пропускали най-важното - пропускали момента, в който на изпълненото с милиони червени точки тъмно фоново пространство сякаш от небето просветва синя точка, после сините точки се увеличавали със значително по-голяма бързина от червените и в даден момент сините точки стават  количествено доминантни...

                            ТАЗИ ПЪРВА СИНЯ ТОЧКА Е СТАВАНЕТО НА МУТАЦИЯТА.
НО ОТКЪДЕ СЕ ПОЯВИ ТАЗИ НОВА ГЕНЕТИЧНА ИНФОРМАЦИЯ, СЛЕД КАТО СРЕДАТА Е ГАРАНТИРАНО СТЕРИЛНА?
И ЗАЩО СЕ ПОЯВИ?
ЗАЩО СЕ ИЗВЪРШИ МУТАЦИЯ НА ПЪРВИЧНАТА ГЕНЕТИЧНА ИНФОРМАЦИЯ? ГЮНТЕР   СТЕНТ  е  световен  авторитет.
Ето  какво  пише   той:
"Копирането  на  наследстветата   информация    е  много  точен  процес.  И  въпреки това при  репликацията  понякога  става  ГРЕШКА,  пораждаща  в   една  от  вегетативните  реплики  ИЗМЕНЕНИЕ  на  ИНФОРМАЦИЯТА,   МУТАЦИЯ.
Мутантната  реплика  на  генетическия  материал,   т.е.    изменената   информация,  отново  много  точно  се  копира;  поради  това  цялото  потомство  на  мутиралата   информация   също   се   оказва  мутантно."
Каква   е  ВЕРОЯТНОСТТА     за  такава   мутация,  така  упорито  наричана  ГРЕШКА?
Различна  е,   но  се  движи  в  границите  от   една  на  няколко  хиляди  до    една  на  милион  "нормални",  безпогрешно  репликирани   клетки. Когато    започнахме     теоретична    изследователска  работа  по   този   проблем,  ние  бяхме   удивени    как  в  биологията   големи  учени  боравят   с  думата  "ГРЕШКА",   без   да   коментират    обстоятелството,   че  това  е  сам  по  себе  си  безсмисллен  термин    от   СЕМАНТИЧНА   гледна  точка.  
И  решихме   да   изследваме    историко-логически   начина,  по  който  този   термин   получава   научна  легитимност  в   биологическата  наука..

                               Ето  какво  показа   историята  на  проблема.
За   класическата  генетика  изменението  в  наследствените  белези  на  потомствените   организми,   естествено,   е  било  ФЕНОТИПЕН   проблем  и   дълго  време  тя  не   е   имала  нищо  общо  с   молекулярната  биология,  развиваща   се  първоначално  като  БИОХИМИЯ.
В   края  на   тридесетте  години  на  миналия  век   обаче  в   молекулярната  биология  НАХЛУВАТ  /не  виждаме  по-точен  термин/  ФИЗИКО-МАТЕМАТИЦИТЕ  начело   с  Макс   Делбрюк,   а   заедно   с  тях   и  цялата  евристичност    и   самочувствие   на   формалното   физико-математическо  мислене.
ОТ   БИОЛОГИЯ   ФОРМАЛИСТИТЕ  НИТО  РАЗБИРАЛИ   КАКВОТО  И  ДА  БИЛО,   НИТО  ПЪК   ОСОБЕНО  СЕ  ИНТЕРЕСУВАЛИ.Те   просто  търсели  подходящ  научен  терен  за  разработване  и  прилагане  на  физико-математически  модели,  на  което  били   гениално  способни.
ПОПАДАЙКИ   НА   ПРОБЛЕМА  ЗА  НАСЛЕДСТВЕНОТО  ПРЕДАВАНЕ  НА  ГЕНЕТИЧЕСКАТА  ИНФОРМАЦИЯ, физикоматематиците  разработили  експериментална  методика,   която  им  позволила  да  реализират    блестящи резултати.

     
                             От  гледна  точка  на   тяхното   брилянтно  формалноматематическо  мислене  ,  разбира  се,  СПОНТАННОТО  ИЗМЕНЕНИЕ  на   генетичната  информация  не  би  могло  да  получи  каквато  и  да  било  друга  интерпретация,  освен  като  ...  ГРЕШКА.

Найобикновена  и  вероятно  напълно  допустима  грешка,   при  това  математически  точно  изчислима.   Като   СТЕПЕН  на  ВЕРОЯТНОСТ,  естествено,  а  НЕ  като  прогнозиращо  знание  за  това,  кога  точно  следва  да  настъпи  мутацията..

                             Ентусиазирани   от  блестящите  експериментални  резултати,  които  започнали  бързо  и  един  след  друг   да  се  появяват  в  молекулярната  биология    АВТЕНТИЧНИТЕ,   КЛАСИЧЕСКИ  ОБРАЗОВАНИ  БИОЛОЗИ  НЕ  СЪЗРЕЛИ  НИЩО  СМУТИТЕЛНО  И  ОПАСНО  В  НАЧИНА,   ПО   КОЙТО  СЕ  ТЪЛКУВАЛА  МУТАЦИЯТА.
А   и   да   се  досещали   за  нещо,   нямало  как  да  не  бъдат  повлечени   от   стихията  на  новата  вълна.
Според   формалния  математически  модел  "ВЪВ   ВСЕКИ  АКТ  НА  РЕПЛИКАЦИЯ  С   ЕДНА  И  СЪЩА  ВЕРОЯТНОСТ  "М"  МОЖЕ  ДА   ВЪЗНИКНЕ  ГРЕШКА  В  КОПИРАНЕТО... ВЕДНЪЖ   ВЪЗНИКНАЛА,  ТАЗИ  ГРЕШКА  НА  КОПИРАНЕТО  НЕИЗМЕННО  СЕ  ПРЕДАВА  СЛЕД  ТОВА  НА  ЦЯЛОТО  ПОТОМСТВО   И  СЪЗДАВА  МУТАНТЕН  КЛОН,   ВОДЕЩ   НАЧАЛОТО   СИ  ОТ  ПЪРВОНАЧАЛНО  МУТИРАЛАТА  ДНК-молекула." 

                            И   така  -  какво   всъщност   представлява  МУТАЦИЯТА?  Ние  възпроизведохме  възникването  и  проявата  на ПОНЯТИЕТО   мутация  по  начина,  по  който  това  понятие    възниква   и  се  интерпретира  в  класическата  и  в  съвременната  формална  генетика.  Докато  във  формалната  генетика  то  бива  изтълкувано  като  математически   формулирана   ГРЕШКА,  то   в  класическата  генетика  направо  става  дума  НЕ  за  математическа  грешка,  а  за  ГРЕШКА  на  ПРИРОДАТА.  Да  наречеш  някого  МУТАНТ  във  всекидневния  език  и   всекидневното  общуване,  това  значи  да  го  оскърбиш,  да  го  обидиш.  А  като  говорим,  да  речем,  за  ВИРУСИ-МУТАНТИ,  ние  сякаш  подозираме  вирусите  в  античовешка  подлост,  понеже  мутирането  им  ги  прави  други  вируси,  срещу  които  нямаме   организмът  ни  не  прритежава  вече  изработена  имунна  реакция.

                           МУТАЦИЯТА  е  изцяло  ПРОДУКТИВЕН  процес;  в   този  процес  няма  нищо  негативно,  зловредно  и  застрашително.  Просто  направената  от   учените  ИНТЕРПРЕТАЦИЯ  на  този  ПРОЦЕС   е  неадекватна  по  принципно  същия  начин  и  в  същия  свисъл,  по  който  ТЕЛЕОЛОГИЯТА  на  живите  организми,  целесъобразността  в  тяхното  поведедние   се   изключват  от  полезрението  на  респектабелната  наука  БИОЛОГИЯ.

                           „БИЛОГИЯТА - красиво   пишат  тежкият   Нобелов   лауреат  Питър   и  съпругата  му   Джин  Медауър  -  се  отнася  към  ТЕЛЕОЛОГИЯТА  така,  както  благочестивият  човек  се  отнася   към  източникът  на  ИЗКУШЕНИЕТО  тогава,  когато  този  благочестив  човек  НЕ  е  напълно  уверен  в  своята  способност  да  устои на  това  ИЗКУШЕНИЕ.“  /стр. 18/   Но   щом   благочестивата  наука  БИОЛОГИЯ  априорно  превантивно   изключва  от  своя  предмет  дори  видимото  за  всеки  изкушение,  наричано  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ,   то  с   каква  ли  непримиримост  ще  трябва  да  се  отнася  към  далеч  по-опасното  изкушение,  наричано  МУТАЦИЯ?

                              С   какво   толкова  е  неприемлива  и  опасна  за  генетиката  МУТАЦИЯТА?  Разбира  се,  това  е  известно   както  на   класическите  генетици  като  Мендел,  така  и  на  съвременните  формално-математически  генетици.   МУТАЦИЯТА   в   нейното  КОНКРЕТНО   проявление  представлява   ИЗЦЯЛО  СЛУЧАЕН,  НАПЪЛНО  НЕПРЕДВИДИМ   генно-рекомбинативен  процес-СКОК.  НИКОЯ  естественоприродна  наука  не  се  занимава  с  такива  скокове  и не  допуска  съществуването  на  такива  скокове.    От  времето  на  Карл Линей – автор на класификацията на животните и растенията, който често казвал: Natura non facit saltus (Природата не прави скокове),  та   до  ден  днешен  природните  науки  не   признават  скоковете  НЕ  защото  те  не  съществуват,  нито  пък  защото  учените  не  ги  виждат,  а  защото  ПРОТИВОРЕЧАТ  на  фундаменталните  закони,  с  откриването   и  формулирането  на  които  НАУКАТА  основателно  се  ГОРДЕЕ.

                               ТОВА   ПРОТИВОРЕЧИ  НА  НАУКАТА,  ТОВА  Е  НЕНАУЧНО  И  АНТИНАУЧНО – с  такива  категорични  заявления  и  твърдения  са  отвърляни  дори  най-достоверно  звучащи  хипотези,  че   даже  и  за  вечни  времена.  Ако някой,  например,  си  позволи  да  допусне,  че  може  да  бъде  конструиран  двигател,  който  да  работи  поне  пратически  необозримо  във  времето,  той    моментално  бива  заклеймен -  ТОВА  Е  НЕВЪЗМОЖНО,  ТОВА  Е  ОПИТ  ЗА  СЪЗДАВАНЕ  НА  ВЕЧЕН  ДВИГАТЕЛ!   А  защо  е  невъзможен  ВЕЧЕН  двигател?  Мното  ясно  защо -  затова,  защото  ПРОТИВОРЕЧИ  НА  ВТОРИЯ  ЗАКОН  НА  ТЕРМОДИНАМИКАТА.    Това   добре,  но  когато  някой  друг  безобиден  скептик  все  пак  напомни,  че  тъкмо  от  втория  закон  на  термодинамиката  неизбежно  и  неспасяемо  произтича  ТОПЛИННАТА  СМЪРТ  на  ВСЕЛЕНАТА,  тогава  науката  започва  да  се  измъква,  ама  законът   важел  единствено  за  ЗАТВОРЕНИ  системи,  ама  в  света  протичали  противоположни  процеси  и  така  нататък.

                             Значи  така -  когато  науката  НЕ  допуска,  ЗАБРАНЯВА  нещо,  тя  го  забранява  ортодосално-догматично  като  вечният  двигател.  Но  когато  изводите  от  нейните  закони  НЕ  се  потвърждават,  тя  става  благочестиво  демократична  наука.  Нашата  цел  тук,  разбира  се,  по  никакъв  начин  НЕ  се  изразява  в  това,  да  ПОДценяваме  науката.  Нашата   цел   е   да   направим  ФИЛОСОФСКО-НАУЧЕН  анализ  на  ЧОВЕКЪТ  като  СИСТЕМА,  а  в  тази  система  науката  заема  възлово  място.  НИЕ  се  чувствуваме   интелектуално  задължени  да  разберем  ЗАЩО  науката  НЕ  признава  очевадно  съществуващи   процеси  като  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОТО  ПОВЕДЕНИЕ,   като  ТЕЛЕОЛОГИЧНОТО  мислене  в  РЕЛИГИЯТА,  като  МУТАЦИЯТА,   като  САМОРАЗВИТИЕТО    в  битието  му  на  ТЕЛЕОЛОГИЧЕН  процес  и  така  нататък.

                             Конкретно  в   настоящият   случай  ние  анализираме  ситуацията  около  понятието  МУТАЦИЯ  затова,   защото  съдържанието  на  това  ПОНЯТИЕ  е  много  по-дълбоко  от  специфичната  научна  сфера,  в  която  то  възниква.   Освен  това  реакцията  на  природните  науки  срещу   смисъла  и   съдържанието  на  понятието  показва  докъде  стигат  ГРАНИЦИТЕ  на  последователно  научното  мислене  и  познание.  Стигат  дотам,  докъдето   се  простира  валидността  на  формулираните  от  тях  закони.   И  срещу   всичко  и  всички,  които  престъпват  здраво  очертаните  граници  на  науката   се  води  такава  непреклонна  битка,  каквато  църквата  е  водела  някога  против  науката.

                           МУТАЦИЯТА  е   понятие,  което  възниква  при  опитите  да  бъде  изследван    процесът  на  ПРЕДАВАНЕТО  на  ГЕНЕТИЧНАТА  ИНФОРМАЦИЯ  от   живи  организми  от   едно  поколение  към  поколението  на  неговите  потомци.  Та  това  ли  не  е  фундаментално  важен   въпрос?  За  каква   ЕВОЛЮЦИЯ   можем  да  говорим  в  началото  на  двадесет  и   първия  век,  ако  стоим   върху  позицията  на  Дарвиновият  естествен  отбор?  Ние   по-рано  в  книгата  настойчиво  коментирахме,  че  НАЧАЛОТО  на  САМОорганизацията  на  ЧОВЕКЪТ   като   СИСТЕМА    започва  там   и   тогава,  където  и  когато  БИОЛОГИЧЕСКАТА  ЕВОЛЮЦИЯ  е  окончателно  ЗАВЪРШИЛА.   Ето  защо  философско-научният   анализ  не   се  занимава  и  няма  за  предмет  на   изследване  КАКЪВТО  и   да  било  процес   на  ИЗПРАВЯНЕ  на  животинският  субект   посредством   някаква  трудоподобна  дейност.

                     ФИЛОСОФСКО-НАУЧНИЯТ   анализ   разглежда  като  НЕПОСРЕДСТВЕНА  предпоставка,   като  ЗАРОДИШ   на    системата   ЧОВЕК  субектът,  дефиниран  от  Карл  Фогт   така:   „ТЯЛО  на  ЧОВЕК  -   УМ  на  МАЙМУНА“.  Генезисът   на  субектът  с  тяло  на  човек  и  ум  на  маймуна  е   изцяло  в   рамките  на  науката  БИОЛОГИЯ.   Да,   това  е  така,  само  че  маймуночовекът   е  резултат  на  ГЕНЕТИЧНА  МУТАЦИЯ,  а   биологията  твърдо  отказва  да  признае  мутацията  за  научен  проблем.

                    Вече   споделихме,  че  МУТАЦИЯТА  се   третира  като   ГРЕШКА  на  ПРИРОДАТА  затова,   защото  противоречи  на     законите    на    науката,  а  пак  според  науката  това  означава,  че  МУТАЦИЯТА  противоречи  на  законите  на  самата  природа.  Фактът   на  извършване  на  МУТАЦИЯТА,   разбира  се,   бил  открит  от  самата  наука  и  тя  отрича  НЕ  факта;  тя   просто   изхвърля  факта   от   сферата  на  НАУЧНИТЕ  факти,   като  му  приписва  интерпретация  било  на  математическа  грешка,  било  на  природна   грешка.

МУТАЦИЯТА  -   ГРЕШКА  на   ПРИРОДАТА?

                     Това  е,  разбира  се,  АБСУРДНО  твърдение.  Абсурдно,  но  факт  именно  в  рамките  на  респектабелната  наука   биология.  За   природата,  спрямо  природата  не   може  по  никакъв  РАЗУМЕН   начин  да  се   говори,  още  повече  -  да  се  твърди,  че  тя  допуска  ГРЕШКИ.   А  защо  природата  допускала,  с  извинение,  ГРЕШКИ?  Ами  затова,  защото  великият   учен  Карл  Линей      е   казал,  че  ПРИРОДАТА  НЕ  ПРАВИ  СКОКОВЕ.   И  понеже   МУТАЦИЯТА  е  СКОК,  то  за  науката  е   по-лесно  и  по-приемливо  да  каже,  че  ПРИРОДАТА   допуска  ГРЕШКИ,  за  да  не  се  окаже,  че  именно  тя,  науката   в  лицето  на  Карл  Линей,  е  допеуснала   и  допуска  фундаментална  ГРЕШКА.

                  Както  е  открила  ФАКТЪТ  на  МУТАЦИЯТА,  така  науката  е  открила  и  нещо  повече  за  този  непризнаван   от  нея  за  НАУЧЕН  факт.   Науката   е   открила,  първо -  това,  че  възникването  на  МУТАЦИЯТА  е  само  СТАТИСТИЧЕСКИ  констатируемо  и,  второ – че   ВСЕКИ   РЕЗУЛТАТ  на  МУТАЦИЯТА  е  УНИКАЛЕН,  тоест  при  всяка  МУТАЦИЯ  се  появява     НОВА  генетична   информация,  следователно -  появява  се  НОВ  вид   ОРГАНИЗЪМ.   Така  се  е  появил,  разбира  се ,  и   маймуночовекът  с  тяло  на  човек  и  ум  на  маймуна.

                   Между   впрочем,  ВСЕКИ  един  от  нас,  живите  днес  човеци,  е  фенотипизация   на  ГЕНЕТИЧНА  ИНФОРМАЦИЯ,  възникнала   именно  чрез  МУТАЦИЯ,   извършила се в  процесът  на  РЕКОМБИНАЦИЯ  на   двата  вида  генетична  информация,  носена  от  нашите   родители.   Тъкмо  на  това  основание   всеки  от  нас  притежава  УНИКАЛЕН   ГЕНОТИП,  единствен   и  неповторим,   освен  ако  не  бъдат   създадени  клонинги.   

                   ГЕНЕТИЧНАТА   ИНФОРМАЦИЯ  представлява  изключителна   важност    и  поради  обстоятелството,    че   тя   е  най-висшата  форма  на  ИНФОРМАЦИЯТА  изобщо. Затова  нейното   изследване  разкрива  иманентното  съдържание  на  фундаменталната  категория  ИНФОРМАЦИЯ.  Щом  като  в  битието  си  на  ГЕНЕТИЧНА  информация  ИНФОРМАЦИЯТА  функционира   в  ролята    на  СРЕДЕН  термин,  на  ОПОСРЕДОВАЩ    връзката   между  родители  и  потомци   елемент,  то  съвсем  логично  е  да  се   направи   УМОЗАКЛЮЧЕНИЕТО,  че   ИНФОРМАЦИЯТА   изобщо,  ИНФОРМАЦИЯТА  като  такава   по  принцип   изпълнява  ролята  на   пренасящо  се,   свързващо  ОБЩО  ЗВЕНО  между  уникалните  ЕДИНИЧНОСТИ.

                    ГЕНЕТИЧНАТА    ИНФОРМАЦИЯ  е   БЕЗСМЪРТНА.  Тя   се  предава  от   поколение  на  поколение  като   ЖИВА  генетична  информация;  предаването  е  започнало  от  „ПЪРВИЯ“   човек   и   ще  продължи     до  „ ПОСЛЕДНИЯ“  човек  на  земята.   Предава  се  чрез  МУТАЦИЯ.   Генетичната   информация    е   ПОНЯТИЕ  с    двуяко,   двойствено  съдържание. От    една  страна   генетичната  информация  има   субстанциално  НАЛИЧНО  БИТИЕ  като    ДНК – молекула,   веществена  структура,   изградена  от  НУКЛЕОТИДИ.   Това,   разбира  се,  НЕ  е  самата  ГЕНЕТИЧНА   ИНФОРМАЦИЯ,  това   е   неййното  НАЛИЧНО  БИТИЕ.  А  какво   представллява  пък  САМАТА  генетична  информация?   САМАТА  генетична   информация  представлява   единствено  РЕДЪТ,  ПОРЯДЪКЪТ,  в   какъвто  са  разположени  нуклеотидите.

                      ЕТО  -  ТУК  за  ПЪРВИ  път  РЕЛЕФНО   се   вижда  КАКВА   КОЛОСАЛНА   РОЛЯ  играе  това,  което  всекидневното  съзнание,  пък   и  науката  заедно   с  него  често  пренебрежително  назовават  РЕД,  ПОРЯДЪК.     И  тук  проличава  дълбокият,  прозорлив  ум  на  Иля  Пригожин/Изабел   Стенжерс,   които  в   книгата  си  „НОВАТА  ВРЪЗКА.  Метаморфози  на  науката,  1989/  развиха  и  аргументираха  ИДЕЯТА  за  необходимостта  от  решително  излизане  вън  от  парадигмата  на  класическата  наука.