Преградата,  която  Георг  Фридрих  Вилхелм  Хегел е  издигнал  между  себе  си и практически  всички  останали  философи  и  мислители  въобще,  се  нарича  ХЕГЕЛОВ  ФИЛОСОФСКИ  ЕЗИК.  Езикът,  на  който  Хегел  пише,  това  е,  разбира  се,  германският  език.  Този  Хегелов  германски  език  е  отчайващо  НЕРАЗБИРАЕМ  НЕ  защото  Хегел  измисля  и  създава  НОВИ  термини,  а  защото ПРЕдефинира,  ПРЕинтерпретира,  ПРЕсемантизира  термините  на  класическата  световна   философия  и на  класическата  световна  наука.

          И  читателят  на  Хегел  се  САМОподвежда  още  с  влизането  в  стройната  сграда  на  Хегеловия  теоретически  дворец.  На  читателя  му  се  струва,  че  всички  думи,  с  които  Хегел  строи  своята  философска  система,  са  му  добре  и  даже  отлично  познати.  И  затова  изведнъж,  сякаш  е  поднала  тухла  върху  мислещата  му  глава,  той  се  стъписва  пред  начина,  по  който  Хегел  се  изразява.  Ето  такава  тухла  е  паднала  и  върху  мислещата  глава  на  сър  Карл  Попър,  лордът  на  съвременната  позитивистична  западна   философия. И  ударен  от  тухлата,  в  пристъп  на  дразнеща  арогантност, сър  Попър  обявява  Хегел  направо  за  измамник,  който „едва   ли  би  станал  най-влиятелната фигура  в  немската  философия,  ако  не  чувствуваше  зад  гърба  си силата  и  подкрепата  на  пруската  държава.“

                За  Карл  Попър  Хегел  НЕ  е  дори  талантлив,  а  НЕСМИЛАЕМ  като  писател,  без  капка  талант,  посветил  се,  представете  си,  на  една  единствена  кауза: „борбата  против  отвореното  общество и  вярното  служене  на  своя  работодател  Фридрих  Вилхелм  Трети  Пруски“.  Привличайки  като  съюзник  Артър  Шопенхауер,  съвременният  философски  лорд  не  се  притеснява  да  използува  и  неговите  думи,  характеризиращи  Хегел /чрез  цитат  от  Шекспир/ като  човек  с  „език  на  луд  и  липса  на  мозък“.  Не  някой  друг,  а  именно  „Хегел ... беше  плиткоумен,  скучен,  досаден,  неграмотен  шарлатанин,  който  достигна  до  върха  на  безочливостта в  драскачеството и  съчиняването  на  най-налудничави мистични  безсмислици.“  /Философия  на  властта. стр. 19/

                Надяваме  се  читателят  да  усеща,  че  когато  ние   в  настоящата  книга  по  най-категоричен  начин възстановяваме  и  продължаваме  Хегеловия  философски  метод,  абсолютно НЕразбиран и  обругаван  от  претенциозни  корифеи  на  световната  философия  и  наука,  то  при  евентуален  наш  успех  резултатът  несъмнено  би  притежавал  световна  теоретическа  значимост.  Ние  не  се  включваме  в  някаква  домашна  дискусия;  ние  си  поставяме  като задача  теоретически  да  преодолеем  една  планетарно  влиятелна  концепция  за  ОТВОРЕНОТО  ОБЩЕСТВО,  която  е  изиграла  и  продължава  да  играе  и важна  политическа  роля  в  света.

              И  така  - несмилаем  писател  и  словесен  шарлатанин  ли  е  гениалният  Хегел,  или  просто  мислителите  след  него  все  още  не  успяват  да  го  разберат,  издигайки  се  на  неговото  интелектуално  равнище?  И -  по-човешки  вбесени  от  тази непоклатима  и  непробиваема  за  тях духовна  скала -  обругават  Хегел,  за  да  утвърдят  собствената  си  претенция  за  гениалност?

               Каква  е  тази  сякаш неподлежаща  на  дешифриране  и  декодиране  тайна,  наричана  Хегелово МИСЛЕНЕ и Хегелов  философски  ЕЗИК? 

                Тази  ТАЙНА  е всъщност    мисловната  и   затова  езикова  ГЕНИАЛНОСТ  и  ОРИГИНАЛНОСТ  на  Хегел.

                Хегел  просто  е  ИЗПРЕВАРИЛ  своето  историческо  време,  изпреварил  е  философията  и  науката с  близо  две  столетия.

                Такова  изпреварване,  разбира  се,  не  е  нещо  безпрецедентно  в  саморазвитието  на  философското  мислене  и  познание.  Да  припомним  само  древногръцката идея  на  Демокрит  за  АТОМА,  която  намери  действително  научно  осмисляне  и  реално  въплъщение  едва  към  края  на   деветнадесетия  и  началото  на  двадесетия   век. 

                 Що  се  отнася  до  Хегел,  той  изпревари  научното   познание  със  своята  идея  за  разбирането  на  СВЕТА,  на  ЧОВЕКА  и   МИСЛЕНЕТО на  човека   като  СИСТЕМА  в  най-съвременният  смисъл  на  това  ПОНЯТИЕ.

              Ето  какво  пише  Хегел  още  в  първото  си гениално  творение,  озаглавено  „ФЕНОМЕНОЛОГИЯ  на   ДУХА“:

               „ЗНАНИЕТО  е  ДЕЙСТВИТЕЛНО и  може  да  се  излага  само  като  НАУКА  или  като  СИСТЕМА... Това,  че  ИСТИННОТО  е  ДЕЙСТВИТЕЛНО само  като  СИСТЕМА  или  че  СУБСТАНЦИЯТА  е  всъщност  СУБЕКТ е  изразено  в  ПРЕДСТАВАТА, според  която  АБСОЛЮТНОТО  е  ДУХ -  най-възвишеното  ПОНЯТИЕ,  което  при  това  принадлежи  на  НОВОТО  време  и  на  неговата  РЕЛИГИЯ.“ /стр. 25/

               Още  тук,  преди  всяко  навлизане  в  анализа по  същество  на  това,  което  наричаме  СИСТЕМА  в  съвременният  философско-научен  смисъл  на  термина,  държим  ясно  да  направим  една  АНАЛОГИЯ,  която  бихме  желали  да  бъде  приемана  съвършено  сериозно.  Аналогията  е  с  християнската  религия,  която  стои  във  фундамента  на  цялата  европейска  цивилизация,  философия,  наука,  изкуство  и  култура.

                 В  тази  аналогия  ние  също  стриктно  следваме  Хегел,  който  пръв  и  почти  единствен  от  великите  световни  философи  показа  какво  значи  ФИЛОСОФИЯ  на  РЕЛИГИЯТА,  в  какво  се  изразява  и  проявява  ГЕНИАЛНОСТТА  на  най-дълбоката  християнска  идея за  същността  на  Бога. 

                  Християнският  Господ  е  нещо  коренно  различно  от  монотеистичния  Бог  Йехова  в  Стария  завет.  Християнският  Господ   е  ТРОИЧЕН,  той  е  СВЕТА  ТРОИЦА -  БОГ-ОТЕЦ,  БОГ-ДУХ,  БОГ-СИН.  Християнската  идея  за  Светата  Троица  е  гениално  постижение  на  човешкия  дух,  защото  във   и  чрез  тази  идея  се  осъществява  ОПОСРЕДОВАНАТА  връзка   между  Бога  и  Човека;  Ийсус  Христос  е  както  очовеченият  Бог,  така  и  обожественият  Човек.

                Хегел,  а  много  по-късно  и  един  друг  велик германец -  Освалд  Шпенглер,  задълбочено  разкриват  огромното   влияние,  което  идеята  за  ТРОИЧНОСТТА,  въплътена  в  лицето  на  християнският  Господ,  прониква  в  структурите  на  социума,  в  държавата,  културата,  философията,  науката  и  изкуството.

                  Най-релефно  това  проникване  проличава  в  съдържанието  на  понятието  СИСТЕМА.  Тук  все  още  ние  няма  да  се  занимаваме  с  аналитичното  дефиниране  на  понятието  СИСТЕМА,  но  съвсем  определено  ще  кажем – СИСТЕМА  е  това  и  само  това,  което  е  ПОДСИСТЕМА  на  друга  система  и  същевременно  самото  то  включва  в  себе  си  ПОДСИСТЕМИ.  Казано  с  други  думи – СИСТЕМАТА  е  ТРОИЧНА  принципно  по  същия  начин,  по  който  е  ТРОИЧЕН  християнският  Господ.

               За  да  бъде  разбиран  процесът  на  МИСЛЕНЕТО  на  Хегел,  трябва  да  проникнем  ИЗвътре в този  негов   мисловен  процес,  да  схванем и  да  усвоим  МЕТОДЪТ  на  мисленето  му,  а  после,  метафорично  казано,  да  имплантираме  същият  метод  като  движеща  сила  на  нашето  собствено  мислене.

               Върхово  философско  постижение  на  Хегел и  на цялата  световна  философия е  неговата  книга  в  две  части,  озаглавена  „НАУКАТА  ЛОГИКА“. Още  в  началото  на  първата  книга  /ОБЕКТИВНА  ЛОГИКА/,  той  категорично  изразява  становището  си  за  ЦЯЛАТА  ФИЛОСОФИЯ преди  него  така:

                 „ДОСЕГАШНОТО  понятие  за  логика почива  върху  РАЗДЕЛЯНЕТО  на  СЪДЪРЖАНИЕТО  на  познанието  и  на  неговата  ФОРМА – разделяне,  което  се  предпоставя  веднъж  завинаги  в  ОБИКНОВЕНОТО   съзнание.

                   ПЪРВО,  предпоставя  се, че  материята  на  познаването,  като  един  готов  свят  вън  от  мисленето,  е  налице  сама  по  себе  си,  че  само  за  себе  си  мисленето  е  празно,  че  то  се  прибавя  към  тази  материя  външно,  като  форма, изпълва  се  с  нея  и  едва  от  нея  получава съдържание  и  чрез  това  става  реално  познаване.

                    ВТОРО,  след  това  материята  на  познаването  и  мисленето  като  форма  се  поставят  в  такова  йерархично  подчинение  една   спрямо  друга,  че  обектът  е  нещо  само  за  себе  си  завършено,  готово,  което, за  да  бъде  действително,  съвсем  не  се  нуждае  от  мисленето,  докато  мисленето,  напротив,  е  нещо  непълно,  което  трябва  да  се  допълни  едва   с  някаква  материя,  и  при  това трябва  да  се  нагоди  към  материята  си  като  мека,  неопределена  форма.  ИСТИНАТА  е  съответствието  на  мисленето  с  предмета,  а  за  да  се  създаде  това  съответствие -  защото  то  не  е  налице  само  по  себе  си,  мисленето  трябва  да  се  подчини  на  предмета и  да  се  приспособи  към  него.

            ТРЕТО,  в  отношението  си  към  предмета  мисленето  не  излиза  вън  от  себе  си,  не  преминава  към  предмета,  а  последният  остава  като  нещо  в  себе  си,  остава  чисто  и  просто  нещо  отвъдно  на  мисленето.

             ТЕЗИ  ВЪЗГЛЕДИ  за  отношенията  на  субекта  и  обекта  един  към  друг  изразяват  определенията,  които  съставляват  природата  на  нашето  обикновено,  проявяващо  се  съзнание;  но  тези  ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ,  пренесени  в  РАЗУМА,   са  ЗАБЛУЖДЕНИЯТА, които  трябва  да  бъдат  отстранени  от  философията,  понеже  преграждат  входа  към  нея.“ /ХЕГЕЛ.  НАУКАТА  ЛОГИКА. Първа  част. ОБЕКТИВНА  ЛОГИКА. С.,  1966,  стр.  36-37/  Историческото  развитие  на  философията  и  след  Хегел  обаче  показа  и  доказа,  че  ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ  на  ОБИКНОВЕНОТО,  ВСЕКИДНЕВНО  съзнание  продължиха  и  продължават  да  ПРЕГРАЖДАТ  входа  към  самата  Хегелова  философия.    

               На  пътя  към  разбирането  на  всяко  мислене стои наличното  битие  на  това мислене,  стои  ЕЗИКЪТ.

  Несъмнено  е,  обаче,  едно – проблемът  с  Хегеловия  език  НЕ  е  в  термините,  а  в  тяхното  значение,  тоест  проблемът  е  в  МИСЛЕНЕТО  на  Хегел,  което  е  до  такава  степен  оригинално,  че  той  се принуждава  да  пише  по  наистина  необичаен  начин,  който  на  пръв,  на  втори,  на  трети...че  и  на  енти  на  брой  погледи  продължава  да  си  звучи  непонятно.

               Как  един такъв  „тъмен  хегелиански  език“  да  не  извади  от  интелектуално  равновесие  прочути  световни  авторитети,  които  разбират  Хегел толкова  слабо,  тоест  никак,  колкото  би  го  разбрал  и  всеки  студент?