На  друго  място  в  нашата  книга  ние  ще  разгледаме  подробно  източника  на  Кантовото  самочувствие,  а  тук  ще  се  върнем  към  постулата  на  Хегел.   

              От  вече  формулираният  постулат за  ОПОСРЕДОВАНОТО  ЕДИНСТВО  между  СВЕТА  и  ЧОВЕКА  необходимо  следва,  че   ОПОСРЕДОВАНОТО  тъждество  между  човека  и  света  изисква  светът  да  притежава,  разбира  се,  в  друга  форма,  такава  дълбинна  определеност,  каквато  е  в  явна  форма  налице  у  човека.  Всички  хора  още  от  незапомнена    древност,  от  момента  на  САМОочовечаването  на  човека,  притежават  РАЗУМ.  Следователно,  разум  в  някаква  форма  трябва  да  притежава  и  целият  мислим  от  човека  свят.

                     Ето  именно  това  следствие  от  фундаменталния  Хегелов  постулат  прави  Хегел в  очите  на  материалистите   идеалист,  а  в  очите  на  идеалистите  той  съвсем  не  се  явява  последователен идеалист,  защото  НЕ  признава  и  даже   не  споменава  за  никаква  ПЪРВИЧНОСТ  на  идеалното  пред  материалното.

              Светът  в  своята  цялостност,  светът  и  като  природа  притежава  РАЗУМ?

             Това  е  несъмнено  предизвикателно  твърдение,  станало  категорично  неприемливо  не  само  за  философите  материалисти,  но  и  за  учените  от  природните  науки.  Да,  разбира  се,  учените  от  природните  науки  с  охота  бяха  склонни  да  приемат  някаква  естествена  разумност  на  природата,  която  природна  разумност  да  се  открива  от  човека    в  неговото  познание  за  природата.  Само  че  Хегел  има  предвид съвършено  друг  вид  разумност  на  природата  и  в  природата.  Той  има  предвид  такава  разумност,  която  дори  до  ден  днешен не  се признава  не  само  във  физиката  и  химията,  но  не  се  признава  даже  в  биологията.  Става  дума  за  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА  в  света, за  целесъобразното  поведение  на  всичко съществуващо.

                     Не  знаем  до  каква  степен  този  факт  е  популярен  в  обикновеното  човешко  съзнание,  но  биологията  като   наука,  въпреки  че  на  всяка  своя  крачка  се  сблъсква  с  целесъобразността  в  поведението  на  живите  организми,  никога  не  е  признавала  тази  целесъобразност  като  предмет  на  нейното  научно  изследване.

             Там,  където  бъде  констатирано  наличието  на  цел  и  на  целесъобразност  в  поведението   и  в  действията  от  всякакъв  вид,  категорично  твърди  Хегел,  там  е  налице  РАЗУМ. Но  къде  в  действителността,  особено  в  така  наричаната  природна  действителност,  може  да  бъде  констатиран  РАЗУМ,  тоест  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНО  действие  и  поведение?

          Такава  целесъобразност  в  света,  включително  и  в  природата,  може  да  бъде  констатирана  навсякъде,  където  е  налице  съществуването  на  действителна  СИСТЕМА.  Ето  как  Хегеловото  мислене  и  Хегеловият  метод  съвършено  закономерно  стигат  до  съдържанието  на  термина  СИСТЕМА  в  най-автентичният  смисъл  на  думата.

                   СВЕТЪТ  е  СИСТЕМА и  затова  СВЕТЪТ  е  РАЗУМЕН;  в  него  властвува  световният  разум  принципно  по  същият  начин,  по  който  душата  на  човека  властвува  върху  тялото.  На  свой  ред  цялата  Хегелова  философия  не  представлява  нищо  друго,  освен  гигантска  мисловно-теоретична  конструкция,  изградена  като  СИСТЕМА  по  същия  начин,  по  който  е  САМОизграден  СВЕТЪТ  като  СИСТЕМА.

                   Но  разбирането  на  света  като  система,  от  една  страна,   и  създаването  на  философско  учение  за  света,  което  учение  също  да  бъде  истинска    система,  може  да  бъде  постигнато  единствено  с   адекватен  философско-научен  МЕТОД.  „Главното  е  да  се  има  предвид -  пише  Хегел -,  че  тук  става въпрос  изобщо  за  едно  НОВО  ПОНЯТИЕ  за  научна  трактовка.  И  щом  ФИЛОСОФИЯТА  трябва  да  бъде  НАУКА,  тя  не  може  да  заимствува  своя  МЕТОД  от  една  подчинена  наука,  каквато  е  математиката,  нито  да  се  уповава  на  категоричните  уверения  на  вътрешното  съзерцание  или  да  си  служи  с  разсъждаване,  изхождащо  от  основания  на  външната  рефлексия.  Напротив,  ТАКЪВ  МЕТОД   може  да  бъде  само  ПРИРОДАТА  на  СЪДЪРЖАНИЕТО,  която  се  ДВИЖИ в  НАУЧНОТО  ПОЗНАВАНЕ,  като  същевременно  тази  собствена  РЕФЛЕКСИЯ  в  СЪДЪРЖАНИЕТО  е,  която  тепърва  поставя  и  поражда  самото  негово  ОПРЕДЕЛЕНИЕ.“ /Хегел.  Науката  Логика.  Първа  част. стр. 14-15/

                За    Хегел  начинът,  по  който  човекът  се  САМОорганизира  като  система,  е  дълбинно   тъждествен с  начинът,  по  който  светът  изобщо  се  САМОорганизира  като  система.  Каквото  е  началото  на  системата  човек,  такова е  началото  и  на  системата  на  света  изобщо.  А  методът  е  отново  същият  този  начин,  но  вече  като  метод  на  мисленето,  посредством  който  философско-научно  се  възпроизвежда  САМОразвитието  на  света  и  човека.

                  За  обикновеното  човешко  съзнание,  пък  и  за  повечето  философи,  които  са  такива  само  на  думи,  МИСЛЕНЕТО  е  някаква  строго специфична  способност  на  субективното  съзнание  на  отделните  хора,  която  така  и  остава  неясна  и  тайнствена.  Хората  с  удовлетворение  се  самонаричат  мислещи  същества,  само  че  не  притежават  никакво  истинно  знание  относно  това,  какво  всъщност  правят,  когато  твърдят,  че  мислят.

                    „Мисловните  форми -  пише  Хегел – са изявени  и  въплътени  преди  всичко  в  езика  на  човека;  в  наши  дни  трябва  все  по-често  да  се  напомва,  че онова,  по  което  се  отличава  човекът  от  животното,  е  мисленето.  Във  всичко,  което  става  за  него  нещо  вътрешно,  става  изобщо  представа,  което  той  прави  нещо  свое, е  проникнал  ЕЗИКЪТ,  а  всичко,  което  той  прави  език  и  изразява  в  езика, съдържа по-прикрито,  по-примесено  или  по-изявено  една   КАТЕГОРИЯ;  дотолкова  много  логическото  е  естествено  за  човека  или  по-скоро  то  е  самата  му  своеобразна  природа.

                Но  ако  противопоставим  природота  изобщо,  като  физическото  на  духовното  в  човека,  би  трябвало  да  кажем,  че  логическото  е  по-скоро  свръхестественото,  което  прониква  в  цялото  естествено  поведение  на  човека,  в  неговите  усещания,  нагледи,  желания,  нужди,  влечения  и  с  това  изобщо  ги  прави  нещо  ЧОВЕШКО,  макар  и  само  формално,  прави  ги  ПРЕДСТАВИ  и  ЦЕЛИ.“  /Хегел.  Науката  Логика.  Първа  част.  стр. 18/

                 Ето  така  Хегел  схваща   истински  ЧОВЕШКОТО  в  ЧОВЕКА,  който  от  една  биологическа  гледна  точка  си  е  просто  висше  животно.  Схваща  го,  като  определя  за  негова  същност  МИСЛЕНЕТО,  изразяващо  се  посредством  ЕЗИКА.

                Какво е  обаче  това,  което  наричаме  МИСЛЕНЕ?

                Мисленето  е  ЧОВЕШКАТА  форма  на  СВЕТОВНАТА разумност,   която  световна  разумност  Хегел  характеризира  с  термина  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ. Там,  писа  Хегел,  където  бъде  констатирано  наличието  на  ЦЕЛ,  там  всъщност  е  констатирано  наличието  на  РАЗУМ.  Най-дълбинното,  най-фундаменталното  и  същевременно  най-простото  определение  на  разумността -  това  е  наличието  на  целесъобразност  в   поведението  и  функционирането  на  която  и  да  било  и  каквато  и  да  било  СИСТЕМА.

                                        ЦЕЛ,

              ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ  и  ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТ

             Тайната  на  това,  което  се  нарича  РАЗУМ,   е  в  съдържанието  на  този  всеобщо  познат  термин,  който  се  нарича  ЦЕЛ. Има  ли  констатирана  ЦЕЛ,  значи  е  налице  РАЗУМ;  няма  ли  констатирана  ЦЕЛ,  значи  няма  налице  РАЗУМ.

               Какво  е  обективното  съдржание,  какво  е  значението  и  какъв  е  смисълът  на  термина  ЦЕЛ?

             Отговорът  на  тези  въпроси  е  далеч  по-сложен  и  по-труден,  отколкото  изглежда  на  първи,  на  втори  и  прочие  поглед.   Този  отговор  неизбежно   налага  ние  да  напуснем  сферата  на  обикновеното  човешко  съзнание  и  мислене,  защото  в  него  са   вкоренени  съдбовно  грешни  предразсъдъци.   Този  отговор  изисква  концептуално,  философско-научно,  теоретическо  мислене.

               Термините  ЦЕЛ,  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ,  ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТ  са  термини  на  ЕЗИКА,    а  езикът  е  начин  за  изразяване  на  МИСЛЕНЕТО.  Така  че  с  тези  термини  се  изразяват  ПОНЯТИЯ;   мисленето  е  мислене  с  ПОНЯТИЯ,  СЪЖДЕНИЯ  и  УМОЗАКЛЮЧЕНИЯ,  а  не  с изречения  и   термини

                  За  да  изясним  съдържанието  на  ПОНЯТИЕТО  ЦЕЛ,  най-напред  трябва  да  изясним  съдържанието  на  ПОНЯТИЕТО  за  ПОНЯТИЕТО.

                  ПОНЯТИЕТО  традиционно  се  изучава в  качеството  му на  първична  и  основна  форма  на  мисленето.  Но  какво  е  това,  което  наричаме  ПОНЯТИЕ?

                  Именно  с   анализ  на  съдържанието,  значението  и  смисълът  на  термина  ПОНЯТИЕ  ние  тук  ще  започнем  дешифрирането  и  декодирането  на  Хегеловия  философски  език,  в  който  език  думата  ПОНЯТИЕ  означава  нещо  съвършено  различно  както  от  всекидневния  човешки  език,  така  и  от  Аристотелевата  логика  като  наука  за  мисленето.

                      Вече  на  няколко  пъти  отбелязвахме  и  подчертавахме,  че  постулатът  за  ОПОСРЕДОВАНОТО ТЪЖДЕСТВО  между  ЧОВЕКА  и  СВЕТА  е  основен   постулат  на  Хегеловата  философия.   И  понеже  СЪЩНОСТТА  на  ЧОВЕКА  се  изразява  чрез  МИСЛЕНЕТО  на  ЧОВЕКА,  то     ФОРМИТЕ  на  ЧОВЕШКОТО  МИСЛЕНЕ  трябва  да  бъдат и  ФОРМИ  на  СВЕТА,  форми  на  обективната  действителност.

                       Ето  това  е  най-трудният  момент  при  опита  за  схващане  и  разбиране  на  Хегеловата  философия.   Как  така  ПРИРОДАТА  ще  може  да  мисли,  та  да  говорим  за  ПОНЯТИЯ  при  нея?   Как  така  ПРИРОДАТА  ще   има  ЦЕЛ и  ЦЕЛИ,  та  да  говорим  за  някаква  РАЗУМНОСТ  на  природата?  Такива  остро  съпротивителни  въпроси  към  Хегеловата  философия  се  задават  и  хвърчат  отвсякъде,   дори  от  страна  на  ортодоксалните  теолози  и  богослови.

                      За   и   при  Хегел  думата  „ЦЕЛ“  и   думата  „ПОНЯТИЕ“  притежават   ЕДНО  и  СЪЩО  ОБЕКТИВНО  съдържание. 

                     За  и  при  Хегел  делението  на  ЦЕЛИЯТ  СВЯТ  на  ДВЕ  противоположни,  несъвместими   една  с  друга  части,  тоест  делението  на  СВЕТА  на  ЖИВ  и  МЪРТЪВ  свят,  на  ОРГАНИЧЕН  и  на  НЕОРГАНИЧЕН  свят  е  повърхностно,  неправилно,  НЕВЯРНО  деление,  което  трябва  да  бъде  ПРЕОДОЛЯНО.  Това  ПРЕОДОЛЯВАНЕ  става  чрез  и  в  съдържанието  на  ПОНЯТИЕТО  СИСТЕМА. ЖИВО  е  НЕ  само  това,  което  е  жив  ОРГАНИЗЪМ  /от  едноклетъчните,  през  растенията  и  животните  та  до  човека/;  ЖИВО  е  ВСИЧКО,  което  съществува  под   формата  на  СИСТЕМА.

                       СВЕТЪТ  като  цялостна  СИСТЕМА  е  както ЖИВ,   така  и  МЪРТЪВ  затова,  защото  в  битието  си  на  цялостна  СИСТЕМА  той  притежава  /може  да  пребивава в/  различни  СЪСТОЯНИЯ,  включително  състоянията  на  ЖИВОСТ  и  МЪРТВОСТ   на  СИСТЕМАТА.

                       Всяка  действителна  система  се  състои  от  ПОДСИСТЕМИ.  Вярно  е,  че  подсистемата  на  ОРГАНИЗМОВИЯ  свят /едноклетъчни,  растения,  животни,  човек/  притежава  емпирично  битие  на  непосредствено  жива  подсистема,  елементите  на  която  са  пак    отделни  живи  организми,  но  не  трябва  по  никакъв  начин  да  изпускаме  из  предвид  обстоятелството,  че  това   е  само  ПОДСИСТЕМА,  съществуването   на  която  е  абсолютно  невъзможно  без  съществуването  на  другата  ПОДСИСТЕМА  на  света  в  неговата  цялост,  тоест  подсистемата  на  ЕМПИРИЧНО  неживите, на абиотичните  елементи.  ВТОРАТА  ПОДСИСТЕМА  на  емпирично  равнище  се     състои  от  елементи,  които  не  са  организми,  но  това  никак  не  означава,  че,   макар  и  изградена  от  емпирично  неживи  елементи,  тази  подсистема  НЕ  МОЖЕ  да  функционира  по  подобието  на  всяка  емпирично  жива  /състояща  се  от  емпирично  живи/  елементи.

                           ЖИВОТЪТ  като  тип  поведение   означава  именно  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ  на  поведението.  Затова  всяка   система,  която  по  дефиниция  притежава  някаква  степен  на  целесъобразност  в  нейното  функциониране,  е   и   жива  система.   А  това  в  друг  смисъл  пък  означава,  че  системата  притежава  САМОсъхранително  поведение.

                  В   емпирично  живите  системи /едноклетъчни  организми,  растения,  животни,  човек/  ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА  на  тяхното  функциониране  и  поведение  излиза  на  повърхността  на  това  поведение,  вижда  се,  тъй  да  се  каже,  на  повърхността  на  тяхното  функциониране  и  поведение.  И  тъкмо  затова  Хегел  казва,  че  равнището  в  саморазвитието  на  света,  което  е  налице  в  емпирично  живите  системи,  е  всъщност  равнище  на  обективното  съдържание  на  ПОНЯТИЕТО  като  равнище  в  обективното  развитие  на  световния  разум.    „Понятието  в  логиката -  пише  Хегел – следва  да  се  разглежда  НЕ  като  акт  на  съзнаващият себе  си  разсъдък,  НЕ  като  субективен  разсъдък,  а  като  понятие  в  себе  си  и  за  себе  си,  образуващо  степен  в  саморазвитието  и  на  природата,  и  на   духа.  Животът,  или  органическата  природа  е  тази  степен  на  природата,  на  която  се  появява   понятието,  но  като  сляпо,  НЕмислещо  понятие;  като  мислещо  понятие  то  е  присъщо  само   на  духа.

                  Обаче  ЛОГИЧЕСКАТА  форма  на  понятието  НЕ  зависи  нито  от  този  бездуховен,  нито  от  този  духовен  образ  на  понятието.“  Хегел.  Науката  Логика.  Втора  част.  стр.  /

                    ПОНЯТИЕТО  на  и  за  едно  НЕЩО,  включително  ПОНЯТИЕТО  за  самото  ПОНЯТИЕ -  това   е  ЦЕЛТА,  ОБЕКТИВНАТА  ЦЕЛ,  която  това  НЕЩО  пак  обективно  се  стреми  да  осъществи,  да  реализира.  Или -  казано  по  друг  начин  -  ПОНЯТИЕТО  ЧОВЕК  изразява,  съдържа  в  себе  си  ЦЕЛТА,   която  ЧОВЕКЪТ  се  стреми  да  постигне.  Да   имаш   ПОНЯТИЕ  дори  за  един  конкретен  жив  човек,  това  ще  рече  да  имаш  знание,   разбиране,  схващане  за  ЦЕЛТА  на  неговия  живот.

                 Всяка   обективно,  реално  САМОорганизираща  се  СИСТЕМА  се  самоорганизира  около  едно  духовно,  мисловно  ЯДРО,  което  изпълнява  функцията  на  зародиш  и  представлява  ЦЕЛ  на  САМОорганизиращата  се  система.  

                 Конкретният  ТИП  система,  до   който  съвременното  човечество  е  достигнало  и  като  теоретическо  равнище,  и  който  ТИП  система  изцяло  наподобява  ТИПЪТ  система  на  СВЕТА  ИЗОБЩО,  това   е така  наричаната  ЕКОЛОГИЧЕСКА  СИСТЕМА.  А  завършената   форма  на  САМОразвитие  на  ЕКОСИСТЕМАТА,  това  е   ХОМОКОСМИЧЕСКАТА  СИСТЕМА.

                  Понятието  ХОМОКОСМИЧЕСКА  СИСТЕМА  беше  създадено,  аргументирано  обосновано   и  въведено  във  философско-научния   език от професор  Здравко  Дунов,  единият  от  двамата  автори  на  тази  книга.  /Виж  по-подробно:...../

                   ЕКОЛОГИЧЕСКАТА  СИСТЕМА  в   своята  завършена  форма  като  ХОМОКОСМИЧЕСКА  СИСТЕМА  включва  в   себе  си  всички  основни  ПОДСИСТЕМИ -  човекът като  подсистема,  биотичната  подсистема /едноклетъчни,  растения,  животни/  и  абиотичната  подсистема.

                  И  все  пак  -  какво  е  съдържанието,  значението  и  смисълът  на  ПОНЯТИЕТО  ЦЕЛ?  ЦЕЛТА  е  понятие,   което  нито  може  да  бъде  схванато,  нито  може  да  бъде  разбрано,  нито  може  да  бъде  изтълкувано  и  определено  извън  едно  друго  понятие,  което  се  нарича  СИСТЕМА.  СИСТЕМАТА  е  тази  битийност,  която  притежава ЦЕЛ  като  своя  дълбинна  вътрешна  определеност.

                 ЦЕЛТА  на  всяка  възможна  СИСТЕМА  по  принцип  е  константна -  тази  ЦЕЛ   е   САМООРГАНИЗИРАНЕТО,    САМОЗАПАЗВАНЕТО,  САМОУПРАВЛЕНИЕТО    на  СИСТЕМАТА.