НАЧАЛОТО  и  КРАЯТ на  ЧОВЕКА

 СИСТЕМАТА

 САМОЗАПАЗВАНЕ,  САМОУПРАВЛЕНИЕ,  САМОРАЗВИТИЕ

                                        ВЪВЕДЕНИЕ

                        Човекът  е  субект на  Разум.  А  въпросът  за  това, какво  е  определението  на  разума  сам   по  себе  си,  съвпада,  доколкото  разумът се  разглежда  по  отношение  на  света,  с  въпроса  за  това,  каква  е  крайната  цел на  света: казано  съвсем  точно,  в  този  израз вече се  подразбира,  че  тази  цел  трябва  да  бъде  достигната,  осъществена.

                        И  така, следва  да разрешим  двата  следващи,  отнасящи  се  тук  въпроси: какво  е  съдържаниеето  на  крайната  цел,  неговото  определение  като  такова и  как   то  се  е  осъществявало.  КРАЙНАТА  ЦЕЛ  НА  СВЕТОВНАТА  ИСТОРИЯ, казваше Георг  Фридрих  Вилхелм Хегел,  Е  ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО  на  СВОБОДАТА на  ДУХА,  СВОБОДАТА  на  ЧОВЕКА  като  тъждество  на  ИНДИВИД  и   РОД /СОЦИУМ/.

                                      Тази  крайна  цел  е  това,  към което  се  е  насочвала  работата,  извършваща  се  във  всемирната  история; заради  нея дълго  време са  се  принасяли  всевъзможни жертви на  обширния  олтар  на  земята.     Единствено тази  /73/крайна  цел осъществява  себе  си,  само  тя  остава  постоянно  при  измененията на  всички  събития  и  състояния, тя  се  явява истинното  деятелно  начало  в  тях.   Тази  крайна  цел  е  това, което  Бог  има  предвид в  света;  но  Бог  е  съвършенство  и  затова  той  не  може  да  желае  нищо  друго,  освен  самият   себе  си,  своята собствена  воля.

                              Но  това,  в  което  се  състои  природата  на  неговата  воля,  тоест НЕГОВАТА  ПРИРОДА  ИЗОБЩО,  ние,   изразявайки  религиозните  представи  в  мисли, наричаме  тук ИДЕЯ  на  СВОБОДАТА.   Сега може,  следователно,  непосредствено  да  поставим  въпросът: какви СРЕДСТВА използва /се  ползва/  ИДЕЯТА  за  СВОБОДАТА за  своето  ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ?  Ето  това  е  вторият  пункт,  който  тук  следва  да  бъде  разгледан.    

                   Настоящата  книга  е  резултат  на  дългогодишни  интелектуални  усилия.  Тя  представлява  системно-диалектично,   СИНЕРГЕТИЧНО  изследване  в  най-адекватният  философско-научен смисъл  на  термина. Без  никакъв  елемент  на  авторско  самонадценяване,  но  и  без  никаква  куртоазна  скромност можем  да  си  позволим  предварителното  твърдение,  че в книгата  ни е постигнат  творчески  резултат, който  е  безусловно  на  световно  равнище.

             Единият  от  нас,  двамата  автори,  професор,  доктор  по  философия  и  доктор  на  философските  науки Здравко  Дунов,  е  сред  малцината  /не  повече  от  пет/ световни  познавачи,  последователи и  продължители  на  философската  система  и  философския  метод  на  най-гениалния  мислител във  философията  Георг  Фридрих  Вилхелм  Хегел.

              Между  впрочем,  от  близо  две  столетия  в  целия  свят  са  изградени  Хегелови  философски  общества,  които  перманентно  поддържат  мисловния  интерес  към  

великия  философ  и  популяризират  неговото   име. Но  тук  е  мястото  да  припомним  думите  на самият  Хегел,  че  ако  съвременниците  на  някои  днес  живеещи  хора  са  живяли  ПРЕДИ  двеста  години,  то  съвременниците  на  други,  пак  днес  живеещи  хора,   ще  се  родят  СЛЕД  двеста  години.

               С  припомнянето  на  тази  мисъл  на  гениалния  немски  философ  искаме  да  кажем,  че,  съвършено  независимо  от  незатихващата  популярност  на  Хегел,  равнището  на  неговото  действително  мислене  си  остава  непостижимо с  много,  много  редки  световни  изключения.

                Преди  няколко  десетки  години    светът симпатично се  усмихваше,  разказвайки   и преразказвайки  един  популярен  вариант  на  шеговит  разговор  между  Чарли  Чаплин  и  Алберт  Айнщайн.   Здрависването  при   тяхната   първа  и  единствена  жива  среща било  озвучено  с  репликите:  „Имам  удовлствието – казал  Айнщайн  -  да  се  запозная  с  великият  артист  Чарли  Чаплин,  името  на когото  е  известно  в целия  свят, който  свят е  видял  и  знае  всичките  му  неподражаеми  движения  и  реплики.“  „Аз  пък  имам  още  по-голямо  удоволствие – загадъчно  се  усмихнал  Чаплин -,  защото  се  запознавам  с  най-великият  физик  на  света,  името  на  когото  знаят  повече  и   от  моето,  но  какво  е  написал  и  с  какво  е  велик,  това  даже  и  аз  не  зная.“

                Интелектуалната  съдба  на  Хегел  е  дори  още по-печално забележителна,  отколкото  е  теоретическата съдба  на  Алберт  Айнщайн.  Хегел  са  го  чели  хиляди  хора  от  няколко  поколения  по  целия  свят,  запомнили  са  и  са  цитирали  стотици  текстове  от  неговите  философски  произведения,  но  с  невероятно  редки  изключения  никой  от  неговите  привърженици  не  успява  интелектуално  да     се  издигне  до  висотата  на  неговото  мислене  и да  се  изяви  като  ПРОДЪЛЖИТЕЛ  на  Хегел,  да  изследва  и   да  мисли  така,  както  би  мислил  „възкръсналият“  Хегел.

           Най-драстичен  пример  за  НЕразбиране  на  Хегел ни  предоставя  световният  гений  Карл  Маркс,  който  пак  в  целия  свят   минава  за  стопроцентов  „продължител“  на  Хегеловия  диалектически  метод.  В  какво  точно  се  състои  Марксовото  НЕразбиране  на  Хегел, това,  естествено,  ще  бъде  изяснено  по-нататък.

            Съдържанието  на нашата книга   представлява    автентично  продължение  и  актуално-творческо  приложение  на  Хегеловия  диалектически  метод,  който, използуван  като  метод  на  съвременно синергетично   /философско-научно/  изследване,  се  нарича  СИСТЕМЕН  МЕТОД на  СИСТЕМНО  ИЗСЛЕДВАНЕ.

              Резонно  и  редно е  да  отбележим,  че  от  средата  на  миналия  век,  когато  се  появиха  първите  световно  значими публикации  по  обща  теория  на  системите,  авторите  на  тези  публикации  винаги  казваха,  че  използуват  и  прилагат  системен  ПОДХОД,    а   НЕ  системен  МЕТОД. Това    не  е  нито  случайно,  нито пък  е  въпрос  на  терминологически  предпочитания  на  учените.  В  тези  публикации  действително  ставаше  дума  за  ПОДХОД,  а  НЕ   за  МЕТОД,  макар  че  огромна   част  от  пишещите  по-късно  върху  тази  проблематика  просто  не  беше  в   състояние  да  схване  каква  е  съществената  разлика  между  научен  ПОДХОД  и  философско-научен  МЕТОД.

            Действително  СИСТЕМЕН  метод  е  именно и само  ДИАЛЕКТИЧЕСКИЯТ  метод.  Но  диалектическият  метод  пък  беше  известен  дори на  гениалните  ЧАСТНИ  учени единствено  като  някакъв  спекулативен  философски  метод,  създаден  от  неразбираемият  за  четене  Хегел.

            Толкова  неразбираем,  та   даже  Ленин,  четейки  Хегеловата  „ЛОГИКА“,  тук  там  е  надраскал в  конспекта  си,  че  най-добрият  начин  човек  да  го  заболи  главата,  това  е  да  изкара  два  часа  с  тази  книга  в  ръцете  си.

            Ето  защо    и  гениалните  частни учени  априорно  смятаха  това,  което  се  нарича диалектически  метод, за  съвършено  неприложимо средство  в  истински  научните  изследвания.

             Във  втората  половина  на  миналия  век  обаче  Иля  Пригожин,  Нобелов  лауреат, руснак  с  белгийско  гражданство,  работил  повече в  най-престижни  американски  университети,  написа  и  публикува  сам и в  съавторство   няколко  теоретични  книги /най-популярната  от  които  има  заглавие „ПОРЯДЪК  от  ХАОСА“/,  в  които  дефинирането  на  категорията  „СИСТЕМА“ вече  беше  резултат  от  прилагането  на  СИНЕРГЕТИЧЕН  анализ,  който  го  доближава  до  диалектическия  метод.

              Тук  е  мястото съвсем определено  да  подчертаем,  че  днес  вече  нито  философското,  нито  частно-научното,  нито  философско-научното  познание  може  да  постигне  истината  за  своя  обект  на  изследване, ако  не  успява  да  схване  този  обект  в  качеството  му  на  СИСТЕМА.

                 Откъде  идват  толкова  големите  затруднения при  схващането  и  разбирането  на  познаваните  от  човека  обекти  в  качеството  им  на  СИСТЕМА?  Ние  ще  дадем  разгърнат  отговор  на  този  въпрос,  но  още  тук следва  да  кажем,  че  терминът  „СИСТЕМА“  звучи  на  хората  прекалено  ясно още  от  антична  Гърция,  само  че    за  негово  действително  съдържание   са  приемани  характеристики  на  познаваните обекти,  които  нямат  почти  нищо  общо  с  ПОНЯТИЕТО  „СИСТЕМА“.

                   Терминът  „СИСТЕМА“ е  схванат,  разбран,  изяснен  и  използуван по  най-адекватния  начин  от  Георг Фридрих  Вилхелм  Хегел.  И  преди  да  изложим  неговата  съвременна  синергетична  интерпретация,  вече  е  време  да  обясним  ЗАЩО  е  толкова  труден  за   разбиране  Хегел,  ЗАЩО  все  още  автентичните  хегелианции  се  броят  на  пръстите  на  едната  ръка  в  целия  свят.